"Ти си майка и си длъжна, да..."

Майчинството променя жената. Съдейки по мнението на околните, смяната на работното място в този смисъл е нещо като да сте бавачка, символ на себеотрицание и безсмъртен киборг едновременно. И как иначе?

В момента, в който родите дете, се оказвате длъжни всекиму. На обществото, на родителите, на другите майки. Да, да, наричаме се родители и трябва да оправдаем тази титла. Защото Съвременната Майка... забравя за себе си. Дори няма удивителна в края на изречението. Имате нужда от нещо? Забравете. Срещи с приятелки, маникюр, шопинг... Забравете за умората и за лошото настроение! Трябва да сте бодри, весели и с усмивка на уста! Ето няколко причини защо:

Майката знае какво е най-добре за детето

Тази фраза винаги озадачава хората, които не си дават сметка за спецификите на дадена професия (за майчинството говорим тук). Защото майката е длъжна да усеща със сърцето си дали детето има температура и как точно да го лекува. Как да го кърми. Как да го обучава. Изобщо - каквито и съмнения да имате - отговорът е "майка му знае". Тоест цялата отговорност е върху нея. Нещо не е наред? Виновникът е ясен. Да не посочваме.

Най-важният човек в живота на детето

Звучи доста мило. И на снимките с тати така изглежда. Той е такъв помощник, подкрепа и изобщо - голяма работа. Да, занимава се с децата, но за кратко. Дава им мляко, но забравя за закуската. Или сипва мляко и в нея. За бабите мълчим - свекървите, разбира се, нищо не разбират от деца, а бабата от майчина страна е просто трагедия. И така, докато малките навършат 18. 

Умее да замълчи

Списъкът с умния е огромен и разнообразен. Ще играете като дракон, спасител, ще лепите лепенки на рани, давате вода в самолет, говорите с личния лекар. Разказвате приказки до откат. И не ви се получава? Нещо не ви е наред? Усещате, че не се реализирате добре в майчинството? Това не е спорт или хоби. Емоциите са само по повод детето. Пътешествията - също. 

А какво ще правите, когато те пораснат?!

Ще гледате внуци. 

Как не се сетихте?

Живот и здраве.

Текст: Саша Белкина/detstrana.ru, превод Надя Горанова